Mar 6, 2015, 11:26 PM

В кварталната кръчма 

  Poetry
808 0 19

                                         

                                            Последният пиян се умори

                                            да се надлъгва с този свят лъжовен...

                                            Тя, истината го заряза призори –

                                            бе твърде беден и не бе по джоба му!

                                            Последният пиян бе сив и малък,

                                            и много питиета бе изпил,

                                            за да преглътне сухия си залък...

                                            За чаша сливовица би убил!

                                            Последният пиян се отегчи

                                            живота с хитрости да надживява...

                                            Със чашата по-лесно се мълчи,

                                            предателство по-лесно се прощава!

                                            Последният пиян отдавна скри

                                            душата си в бутилката с ракия...

                                            Но в утрините стенеше  дори:

                                            Животе мой, ти ме надви – вземи я!

                                            

© Рада Димова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Силно и правдиво!
  • Права си, Белла!Благодаря за включването!
  • Знам, Вале, знам! Не съм изчезнала, тук съм , ама си кротувам...
  • Момичета, момичета, благодаря за топлотата ви!
  • Как съм пропуснала този ти стих, Раде?! Стреляш с думите! Невероятна си! Поздрав най-сърдечен...
  • Не знам за кой път го чета този стих.
    Казах ти аз, че все ми е трудно да намеря думите....
    Пишеш невероятно, Раде!!
  • Тук пиянството е израз на протест срещу неправите в живота.
    Уникален поглед към проблема!
    Поздрави!
  • Силно!Поздравления!
  • Тя, истината го заряза призори –
    бе твърде беден и не бе по джоба му!

    Охохоххх...Само тази фраза е достатъчна, Рада!
  • Тъжен и много достоверен портрет на слабостта, която търси опора в нездрава зависимост. Поздрави, Ради!
  • Слабостта си прикрива в чашата,наистина по-лесно е да се мълчи!Тежко и горко на околните! Харесах!
  • Замислих се - какво трябва да си преживяла, мила, за да напишеш този стих . горчив и опиващ като джин!!!!
  • Силен стих!
  • Поздравления!
  • Може би всички ние сме опианени от надлъгване. Хареса ми и ме натъжи! Поздрав!
  • "Последния пиян отдавна скри
    душата си в бутилката ракия...
    но в утрините стенеше дори:
    Животе мой, ти ме надви - вземи я!"
    Пияницата винаги ми напомня - отчаена и тъжна жена.Само слабите мъже се отдават на алкохола.
    Това е една вечно актуална тема- Лека нощ, Рада!
  • Великолепно пресътворена идея през призмата на тривиална човешка зависимост. Затъването в компромиси, които правим ден след ден, съпътстващото разкаяние и... поредният компромис. Този израз е уникален:
    "Тя, истината, го заряза призори-
    бе твърде беден и не бе по джоба му!"
    Впечатляващо, Раде!
  • Хареса ми, Рада! Макар, че от един заклет пияница разбрах, че между сливовата и гроздовата няма никаква разлика. Той казваше - отгоре я сипвам на жената гроздова, а отдолу я пия сливова! В този смисъл възклицанието ти:

    "За чаша сливовица би убил!",

    е заменяемо и с:

    "За чаша гроздовица би убил!"

    Поздрав!
  • Хареса ми!
Random works
: ??:??