Mar 6, 2015, 11:26 PM

В кварталната кръчма

  Poetry
981 0 19

                                         

                                            Последният пиян се умори

                                            да се надлъгва с този свят лъжовен...

                                            Тя, истината го заряза призори –

                                            бе твърде беден и не бе по джоба му!

                                            Последният пиян бе сив и малък,

                                            и много питиета бе изпил,

                                            за да преглътне сухия си залък...

                                            За чаша сливовица би убил!

                                            Последният пиян се отегчи

                                            живота с хитрости да надживява...

                                            Със чашата по-лесно се мълчи,

                                            предателство по-лесно се прощава!

                                            Последният пиян отдавна скри

                                            душата си в бутилката с ракия...

                                            Но в утрините стенеше  дори:

                                            Животе мой, ти ме надви – вземи я!

                                            

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рада Димова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...