Излязох да се срещна в Кърджали  с живота...
На автогарата случайно спрях.
С ръце във джобове прекрачих бавно входа,
и аз по орбитите завървях...

Тук бе мравуняк истински  от пъстри хора...
Не винаги им думите разбрах.
Те щъкаха като кокошките из двора
и с рейсчетата  тръгваха на път.

Тук всеки  път си има своя първа гара,
кръстовища на всякакви съдби,
забързани сме всички, като в надпревара,
отваряме и хлопваме врати.

Очите търсят във очите добротата.
Най-често търсим малко топлина.
Но още в речниците ни стои псувнята,
и имаме кьошета с тъмнина...

И пръстите ни често търсят слепешката,
във дланите да найдат любовта,
защото там е щастието на земята,
а във раздялата стои скръбта!

И в този край, така далечен на страната,
от Бога изоставен заден двор,
сега цъфти със скоростта си непозната,
изхвърля вече своя стар декор.

Случайно, може би, във Кърджали попаднах,
но не случайно друг живот съзрях...
От тая смесица от хора, двународна,
аз истината в дружбата съзрях!
1976 г. Кърджали