Aug 29, 2012, 8:19 PM

В Кърджали

  Poetry » Civic
582 0 0

Излязох да се срещна в Кърджали  с живота...
На автогарата случайно спрях.
С ръце във джобове прекрачих бавно входа,
и аз по орбитите завървях...

Тук бе мравуняк истински  от пъстри хора...
Не винаги им думите разбрах.
Те щъкаха като кокошките из двора
и с рейсчетата  тръгваха на път.

Тук всеки  път си има своя първа гара,
кръстовища на всякакви съдби,
забързани сме всички, като в надпревара,
отваряме и хлопваме врати.

Очите търсят във очите добротата.
Най-често търсим малко топлина.
Но още в речниците ни стои псувнята,
и имаме кьошета с тъмнина...

И пръстите ни често търсят слепешката,
във дланите да найдат любовта,
защото там е щастието на земята,
а във раздялата стои скръбта!

И в този край, така далечен на страната,
от Бога изоставен заден двор,
сега цъфти със скоростта си непозната,
изхвърля вече своя стар декор.

Случайно, може би, във Кърджали попаднах,
но не случайно друг живот съзрях...
От тая смесица от хора, двународна,
аз истината в дружбата съзрях!
1976 г. Кърджали

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...