Излязох да се срещна в Кърджали с живота...
На автогарата случайно спрях.
С ръце във джобове прекрачих бавно входа,
и аз по орбитите завървях...
Тук бе мравуняк истински от пъстри хора...
Не винаги им думите разбрах.
Те щъкаха като кокошките из двора
и с рейсчетата тръгваха на път.
Тук всеки път си има своя първа гара,
кръстовища на всякакви съдби,
забързани сме всички, като в надпревара,
отваряме и хлопваме врати. ...