6 dic 2004, 13:10

В лабиринтовия ми мозък

  Poesía
1.3K 0 3
В лабиринтовия ми мозък

Нещата са ми до болка познати, -
познатите се превръщат в неща.
Истинските приятели - в скитници, -
не си ли със тях, те намразват.

Един миришещ пияница,
ме моли да му взема едно.
Затова сме хора, мисля си,
след секунди ме моли за още.

Реве в мен черна ненавист,
но крия от всички лицето си.
Благородството е нещо омразно,
в омразата, благородство е скрито!

Заразен съм от хиляди думи, -
кървави мисли в лабиринтовия ми мозък,-
кое запознанство си е струвало?!
Пиеш със непознати!

Пиеш, пиеш, напиваш се,-
нищо ново под слънцето.
Кажи ми, проповеднико,
къде е за дома ми пътеката?

Няма пътека отдавна.
Дом нямам, нито приятели.
Залитайки, търся скитници,
знаейки, че ме мразят.

Тогава да пием за всички тях,
които въртят бутилка под някой мост,
или пък за нас, прокълнатите,
или за куршумите - все едно!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ясен Крумов- Хенри Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Всичките ти творби чета и изключително много ми харесват и като направих една съпоставка, на всичко, което до сега съм прочела от твоите работи, установих, че ти си една особена личност, която води една жестока борба със самия себе си и с всичко, което те обкръжава. Творбите са ти един протест, едно възмущение от една действителност, в която сякаш търсиш нещо, което не можеш да откриеш. Понякога дори губиш сили и сякаш се предаваш. В творбите ти има много чувство, динамика, искреност и още, още..... Имаш собствен особен и прекасен стил. Поздравления!
  • Е, виждам че "продължаваш да ни радваш" и това ме радва
  • Страхотно!!!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...