6 dic 2004, 13:10

В лабиринтовия ми мозък

  Poesía
1.3K 0 3
В лабиринтовия ми мозък

Нещата са ми до болка познати, -
познатите се превръщат в неща.
Истинските приятели - в скитници, -
не си ли със тях, те намразват.

Един миришещ пияница,
ме моли да му взема едно.
Затова сме хора, мисля си,
след секунди ме моли за още.

Реве в мен черна ненавист,
но крия от всички лицето си.
Благородството е нещо омразно,
в омразата, благородство е скрито!

Заразен съм от хиляди думи, -
кървави мисли в лабиринтовия ми мозък,-
кое запознанство си е струвало?!
Пиеш със непознати!

Пиеш, пиеш, напиваш се,-
нищо ново под слънцето.
Кажи ми, проповеднико,
къде е за дома ми пътеката?

Няма пътека отдавна.
Дом нямам, нито приятели.
Залитайки, търся скитници,
знаейки, че ме мразят.

Тогава да пием за всички тях,
които въртят бутилка под някой мост,
или пък за нас, прокълнатите,
или за куршумите - все едно!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ясен Крумов- Хенри Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Всичките ти творби чета и изключително много ми харесват и като направих една съпоставка, на всичко, което до сега съм прочела от твоите работи, установих, че ти си една особена личност, която води една жестока борба със самия себе си и с всичко, което те обкръжава. Творбите са ти един протест, едно възмущение от една действителност, в която сякаш търсиш нещо, което не можеш да откриеш. Понякога дори губиш сили и сякаш се предаваш. В творбите ти има много чувство, динамика, искреност и още, още..... Имаш собствен особен и прекасен стил. Поздравления!
  • Е, виждам че "продължаваш да ни радваш" и това ме радва
  • Страхотно!!!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...