В лабиринтовия ми мозък
В лабиринтовия ми мозък
Нещата са ми до болка познати, -
познатите се превръщат в неща.
Истинските приятели - в скитници, -
не си ли със тях, те намразват.
Един миришещ пияница,
ме моли да му взема едно.
Затова сме хора, мисля си,
след секунди ме моли за още.
Реве в мен черна ненавист,
но крия от всички лицето си.
Благородството е нещо омразно,
в омразата, благородство е скрито!
Заразен съм от хиляди думи, -
кървави мисли в лабиринтовия ми мозък,-
кое запознанство си е струвало?!
Пиеш със непознати!
Пиеш, пиеш, напиваш се,-
нищо ново под слънцето.
Кажи ми, проповеднико,
къде е за дома ми пътеката?
Няма пътека отдавна.
Дом нямам, нито приятели.
Залитайки, търся скитници,
знаейки, че ме мразят.
Тогава да пием за всички тях,
които въртят бутилка под някой мост,
или пък за нас, прокълнатите,
или за куршумите - все едно!
Нещата са ми до болка познати, -
познатите се превръщат в неща.
Истинските приятели - в скитници, -
не си ли със тях, те намразват.
Един миришещ пияница,
ме моли да му взема едно.
Затова сме хора, мисля си,
след секунди ме моли за още.
Реве в мен черна ненавист,
но крия от всички лицето си.
Благородството е нещо омразно,
в омразата, благородство е скрито!
Заразен съм от хиляди думи, -
кървави мисли в лабиринтовия ми мозък,-
кое запознанство си е струвало?!
Пиеш със непознати!
Пиеш, пиеш, напиваш се,-
нищо ново под слънцето.
Кажи ми, проповеднико,
къде е за дома ми пътеката?
Няма пътека отдавна.
Дом нямам, нито приятели.
Залитайки, търся скитници,
знаейки, че ме мразят.
Тогава да пием за всички тях,
които въртят бутилка под някой мост,
или пък за нас, прокълнатите,
или за куршумите - все едно!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени
