Izumrudkata (Катя)
290 3762
20 jun 2023, 23:56

В летописа на времето 

  Poesía » Verso libre
540 2 6

В този стих няма изплакани рими

чисто бял е и се рее високо

в небесното синьо... а вятъра

нежно опъва платната му бели...

Този стих е толкова бял,

че почти е невидим - скрил надълбоко

в душата мечти и надежда

за бъдеще светло...

И позлата от слънцето с перото

си взима и записва със златни букви

в летописа на времето...

А мъдростта разтваря златни листенца

и те се ронят по вектора

на небесното синьо и песента

на душата е толкова нежна

и със обич докосва най-тънките струни!

Този стих е толкова бял, че почти е невидим...

но остава записан в летописа на времето...!

 

26.05.2023г

Катя Джамова

© Катя Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

Ако в стихотворението няма никакъв смисъл, толкова по-добре. Значи няма нужда да се мъчиш да го обясняваш »

33 Puesto

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Лили, благодаря ти от сърце за хубавите думи!
  • Прекрасен стих! Не мога да дам гласа си за него, защото вече нямам право, но ще остане във времето и в сърцето ми. Сърдечни поздрави, Катя!
  • Мили приятели, благодаря ви от сърце за хубавите коментари!
  • Красиво.
    Поздравявам те и пожелавам успех.
  • Белый, легкий с позолотой...
    Все звезды!
  • Пленителен стих поднасяш, Катя. Толкова естетика има в редовете:

    "Този стих е толкова бял,
    че почти е невидим - скрил надълбоко
    в душата мечти и надежда
    за бъдеще светло...
    И позлата от слънцето с перото
    си взима и записва със златни букви
    в летописа на времето...",

    че буквално гали окото. Поздравление!

    П.П. За съжаление съм с изчерпани възможности за този конкурс. Но вътре в себе си гласувам за тази несъмнена поезия.
Propuestas
: ??:??