В летописа на времето
В този стих няма изплакани рими
чисто бял е и се рее високо
в небесното синьо... а вятъра
нежно опъва платната му бели...
Този стих е толкова бял,
че почти е невидим - скрил надълбоко
в душата мечти и надежда
за бъдеще светло...
И позлата от слънцето с перото
си взима и записва със златни букви
в летописа на времето...
А мъдростта разтваря златни листенца
и те се ронят по вектора
на небесното синьо и песента
на душата е толкова нежна
и със обич докосва най-тънките струни!
Този стих е толкова бял, че почти е невидим...
но остава записан в летописа на времето...!
26.05.2023г
Катя Джамова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
