15 jul 2007, 18:53

В лоното

  Poesía
734 0 6
Съчки от съсиреното бездокосване,
струпани във лоното на жаждата,
за да стъкнат в нощите оглозгани
мижав огън.
Поменник за кладите.

В куповете сплетени ръце се взирам!
Да открия ласка. Но е адски тъмно!
По отсъстващия дъх разбрах - умирам...
От чакане
в килията ми...
да се съмне!

Душите тук са мръсни пандизчии.
Доживотни. Ослепели.
От безпътие.
Не говорят. Не обичат.
И не вият.
И не вярват
в прелъстени
правосъдия...

По ъглите се крият гадни твари.
И стъпките им дребни се наслагват...
Във лоното на жаждата... и мракът
е безлюбовие
и мръсна влага...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....