В лоното
Съчки от съсиреното бездокосване,
струпани във лоното на жаждата,
за да стъкнат в нощите оглозгани
мижав огън.
Поменник за кладите.
В куповете сплетени ръце се взирам!
Да открия ласка. Но е адски тъмно!
По отсъстващия дъх разбрах - умирам...
От чакане
в килията ми...
да се съмне!
Душите тук са мръсни пандизчии.
Доживотни. Ослепели.
От безпътие.
Не говорят. Не обичат.
И не вият.
И не вярват
в прелъстени
правосъдия...
По ъглите се крият гадни твари.
И стъпките им дребни се наслагват...
Във лоното на жаждата... и мракът
е безлюбовие
и мръсна влага...
струпани във лоното на жаждата,
за да стъкнат в нощите оглозгани
мижав огън.
Поменник за кладите.
В куповете сплетени ръце се взирам!
Да открия ласка. Но е адски тъмно!
По отсъстващия дъх разбрах - умирам...
От чакане
в килията ми...
да се съмне!
Душите тук са мръсни пандизчии.
Доживотни. Ослепели.
От безпътие.
Не говорят. Не обичат.
И не вият.
И не вярват
в прелъстени
правосъдия...
По ъглите се крият гадни твари.
И стъпките им дребни се наслагват...
Във лоното на жаждата... и мракът
е безлюбовие
и мръсна влага...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
