15 июл. 2007 г., 18:53

В лоното 

  Поэзия
556 0 6
Съчки от съсиреното бездокосване,
струпани във лоното на жаждата,
за да стъкнат в нощите оглозгани
мижав огън.
Поменник за кладите.

В куповете сплетени ръце се взирам!
Да открия ласка. Но е адски тъмно!
По отсъстващия дъх разбрах - умирам...
От чакане
в килията ми...
да се съмне!

Душите тук са мръсни пандизчии.
Доживотни. Ослепели.
От безпътие.
Не говорят. Не обичат.
И не вият.
И не вярват
в прелъстени
правосъдия...

По ъглите се крият гадни твари.
И стъпките им дребни се наслагват...
Във лоното на жаждата... и мракът
е безлюбовие
и мръсна влага...

© Катя Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??