В лоното на храма
Като старо вино искам да те пия.
Като цвете земно искам да те галя.
За любов съм жаден и ще се напия,
и във тебе, мила, огън ще разпаля.
Всяка топла глътка в мен да се разлива
и да стопля бавно цялото ми тяло.
Мойта кръв гореща с твойта да се слива.
Всеки ден насъщен цвят да носи в бяло.
И телата- двете- да са ненаситни.
Тука да се крие тайната за двама.
И събрали всъщност мислите си китни,
любовта да сложим в лоното на храма.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
