Като старо вино искам да те пия.
Като цвете земно искам да те галя.
За любов съм жаден и ще се напия,
и във тебе, мила, огън ще разпаля.
Всяка топла глътка в мен да се разлива
и да стопля бавно цялото ми тяло.
Мойта кръв гореща с твойта да се слива.
Всеки ден насъщен цвят да носи в бяло.
И телата- двете- да са ненаситни.
Тука да се крие тайната за двама.
И събрали всъщност мислите си китни,
любовта да сложим в лоното на храма.
© Никола Апостолов All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
