В махалата

В Драгойново съм, в Махалата,

 в която се родих и бях.

 Аз мойте спомени богати 

 във други стихове възпях.

Стоя на малкото площадче.

 "Еврейската чешма"шурти...

 Ний тук градихме малко "Райче"...

 Съдбата ни го разгради!

Тук бяхме няколко момчета,

 и всички на един акъл.

 Израснахме във тая чета,

 насреща на живота зъл.

Пасяхме кравите в "балкана".

 И тичахме напред-назад.

 В мен тая приказка остана 

 като вълшебен звездопод.

В гората кършехме тояги,

 бастуни правехме от тях.

 И бяхме си и мили-драги,

 и  правехме от всичко смях...

Щуряхме в гъстите радики.

 Лудяхме в близкото дере.

 В "Хисаря" търсехме антики...

 И правехме какво ли не!

Щом чужд махленец ни  нападне,

 ний вкупом влизахме във бой...

 Печахме желвите по пладне...

 Какъв живот бе, Боже мой!?

Но стършелите по стадата 

 превръщаха смеха ни в плач!

 Стадата гонеха в гората 

 и бяха нашият палач!

А често срещахме и змии.

 Те всяваха у всички, страх...

 Страхувахме се от стихии...

 Човекът винаги е плах!

За ученето в мойто детство,

 за школото не споменах...

 Това не беше от кокетство,

 та аз света от там познах!

В училището другарувах,

 а и света широк познах,

но за него аз тъгувам,

 щото в ключ аз го видях!

Аз днеска в селото щом стъпих,

 и туй  за школото разбрах,

 от глупостта  в сълзи се къпя 

 и като треснат останах!...

   26.09.2009г. с. Драгойново