26.07.2012 г., 23:57

В махалата

691 0 0

 

В махалата


В Драгойново съм, в Махалата,

 в която се родих и бях.

 Аз мойте спомени богати 

 във други стихове възпях.


Стоя на малкото площадче.

 "Еврейската чешма"шурти...

 Ний тук градихме малко "Райче"...

 Съдбата ни го разгради!


Тук бяхме няколко момчета,

 и всички на един акъл.

 Израснахме във тая чета,

 насреща на живота зъл.


Пасяхме кравите в "балкана".

 И тичахме напред-назад.

 В мен тая приказка остана 

 като вълшебен звездопод.


В гората кършехме тояги,

 бастуни правехме от тях.

 И бяхме си и мили-драги,

 и  правехме от всичко смях...


Щуряхме в гъстите радики.

 Лудяхме в близкото дере.

 В "Хисаря" търсехме антики...

 И правехме какво ли не!


Щом чужд махленец ни  нападне,

 ний вкупом влизахме във бой...

 Печахме желвите по пладне...

 Какъв живот бе, Боже мой!?


Но стършелите по стадата 

 превръщаха смеха ни в плач!

 Стадата гонеха в гората 

 и бяха нашият палач!


А често срещахме и змии.

 Те всяваха у всички, страх...

 Страхувахме се от стихии...

 Човекът винаги е плах!


За ученето в мойто детство,

 за школото не споменах...

 Това не беше от кокетство,

 та аз света от там познах!


В училището другарувах,

 а и света широк познах,

но за него аз тъгувам,

 щото в ключ аз го видях!


Аз днеска в селото щом стъпих,

 и туй  за школото разбрах,

 от глупостта  в сълзи се къпя 

 и като треснат останах!...

 

   26.09.2009г. с. Драгойново

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....