В малка вълшебна звезда...
В едно далечно царство,
от което даже духовете бяха си отишли,
нейна светлост, господарката,
отпиваше вечерното си вино.
Наричаха я Тишината
и никой нито бе я чувал,
нито виждал,
а той, момченце малко,
заблудило се по пътя за дома,
стоеше скрит, притихнал
зад вълшебен бронзов скрин,
където криеше се тайна,
в която бе повярвал...
И ето, пак видя я
пред кристалночисто огледало,
отразяващо в нощта
искрящите и огнени очи,
седефена усмивка
и малка сребърна сълза,
допиваща си виното, което
в огненочервена следа
разля се устремно в небитието...
...
После бавно пристъпи към скрина,
отвори го с поглед, а там
затворена блестеше звездата,
онази приказна и нежна,
която кацна вълшебно в съня му.
И готова да полети със нея,
тогава Тя нежно му каза - Ела,
а той се уплаши, побягна,
търсейки път към дома...
И пак Тишината усмихна се дяволито.
И тихо, тихо, незнайно накъде отлетя,
а момченцето в скрина прикрито,
намерило най-сетне дома,
тихо зачака и се превърна
в малка вълшебна звезда...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Стефан Николов Todos los derechos reservados
