29 oct 2021, 10:15

В манастирското дворче

  Poesía » Otra
450 1 0

В двор манастирски покой аз намерих,

далеч от лъжовния мир на света,

заслушах се само в горите му вечни

 и в сладките песнички на пролетта.

 

И тихичко чух мелодични камбани,

монаха почуква клепало навред

и хора в храма запя с радостта ни,

пак райското кътче шуми от дъждец.

 

В храма на тази обител щом влязох

почувствах блаженство с истински мир

до малко прозорче на трона попаднах

и оазис намерих в тоз манастир.

 

Сияния погледнах през облаци сиви,

пролука разтварят с небесни лъчи.

Проникват и в малката черквичка топлолюбиви.

Иисус си представих кат слънце блести.

 

Представих си ангели бели и снежни,

подобни на облачна белота,

отгоре над облачния слой осветени,

душата ми литна към таз красота.

 

Дъждът е пречупил лъчите на Бога,

да слизат от дверите на вечността,

изля благодат над планинската природа

таз милост Господна във вид на роса.

 

 

06. 04. 2021 г.

 

Кирил Апостолов Иванов

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Plamen Lozanov Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...