29 окт. 2021 г., 10:15

В манастирското дворче

449 1 0

В двор манастирски покой аз намерих,

далеч от лъжовния мир на света,

заслушах се само в горите му вечни

 и в сладките песнички на пролетта.

 

И тихичко чух мелодични камбани,

монаха почуква клепало навред

и хора в храма запя с радостта ни,

пак райското кътче шуми от дъждец.

 

В храма на тази обител щом влязох

почувствах блаженство с истински мир

до малко прозорче на трона попаднах

и оазис намерих в тоз манастир.

 

Сияния погледнах през облаци сиви,

пролука разтварят с небесни лъчи.

Проникват и в малката черквичка топлолюбиви.

Иисус си представих кат слънце блести.

 

Представих си ангели бели и снежни,

подобни на облачна белота,

отгоре над облачния слой осветени,

душата ми литна към таз красота.

 

Дъждът е пречупил лъчите на Бога,

да слизат от дверите на вечността,

изля благодат над планинската природа

таз милост Господна във вид на роса.

 

 

06. 04. 2021 г.

 

Кирил Апостолов Иванов

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Plamen Lozanov Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....