В двор манастирски покой аз намерих,

далеч от лъжовния мир на света,

заслушах се само в горите му вечни

 и в сладките песнички на пролетта.

И тихичко чух мелодични камбани,

монаха почуква клепало навред

и хора в храма запя с радостта ни,

пак райското кътче шуми от дъждец.

В храма на тази обител щом влязох

почувствах блаженство с истински мир

до малко прозорче на трона попаднах

и оазис намерих в тоз манастир.

Сияния погледнах през облаци сиви,

пролука разтварят с небесни лъчи.

Проникват и в малката черквичка топлолюбиви.

Иисус си представих кат слънце блести.

Представих си ангели бели и снежни,

подобни на облачна белота,

отгоре над облачния слой осветени,

душата ми литна към таз красота.

Дъждът е пречупил лъчите на Бога,

да слизат от дверите на вечността,

изля благодат над планинската природа

таз милост Господна във вид на роса.

06. 04. 2021 г.

Кирил Апостолов Иванов