Hathor (Геновева Симеонова)
464 1681
21 jul 2021, 14:42

В маранята на лятната жътва 

  Poesía
321 6 7

Шушнат клоните сякаш вали -
не, не плачат от скръб небесата.
Вятър скита, завлякъл души,
без да дири - съвсем слепешката.


Ще тъжи, ще белее брезата,
щом пътеката в бурен обрасне,
непресъхнала още чешмата
ще пои със ръждясало канче.


Ще си спомня, ще дойда отново,
може пак да засвири ветрецът,
счупен клон да ме драсне неволно,
да ме стопли забравен горещник.


Ще целуна жадувани устни
в маранята на лятната жътва.
И когато докрай се наситя
може би, може би ще си тръгна...
 

© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??