Hathor (Геновева Симеонова)
461 1665
21.07.2021 г., 14:42 ч.

В маранята на лятната жътва 

  Поезия
421 6 7

Шушнат клоните сякаш вали -
не, не плачат от скръб небесата.
Вятър скита, завлякъл души,
без да дири - съвсем слепешката.


Ще тъжи, ще белее брезата,
щом пътеката в бурен обрасне,
непресъхнала още чешмата
ще пои със ръждясало канче.


Ще си спомня, ще дойда отново,
може пак да засвири ветрецът,
счупен клон да ме драсне неволно,
да ме стопли забравен горещник.


Ще целуна жадувани устни
в маранята на лятната жътва.
И когато докрай се наситя
може би, може би ще си тръгна...
 

© Геновева Симеонова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??