23 ene 2010, 13:13  

В мен се давят всичките луни по съмване

  Poesía » Otra
1.7K 0 14

Доубий ме, моля те, ела с кама.
В мен се давят всичките луни по съмване.

Не забравяй, че душата е една.
И е твърде малък шансът за пребъдване.



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Преследваща северния вятър Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тем, Браво! С Барона...!Сърдечни поздрави!!!
  • Привет, На своята стихия вечно вернА !!!
  • Стихийно стихотворение! Чувствам се като след природно бедствие, а душата ми клетата се радва, че се е обогатила и е... жива!!! Бих се представил, но от съображения за сигурност следващия път ще се обадя чрез офиса на гражданска защита! Таланта няма възраст!!!
  • Хах, Петя... стихът е посветен на едно такова начало И е провокиран от негов л'бим стих
    "Но, чуйте, всеки е убивал
    любимата жена —
    един с отровно нежен поглед,
    друг с думичка една,
    страхливецът с целувка кротка,
    а смелият — с кама."

    А моят стих е просто... призиви и предупреждение...че стихиите сме отровни... и не водим до нищо добро
  • Хареса ми!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...