В мен се давят всичките луни по съмване
Доубий ме, моля те, ела с кама.
В мен се давят всичките луни по съмване.
Не забравяй, че душата е една.
И е твърде малък шансът за пребъдване.
© Преследваща северния вятър All rights reserved.
Jan 23, 2010, 1:13 PM
Comments
Comments
-
-
-
Стихийно стихотворение! Чувствам се като след природно бедствие, а душата ми клетата се радва, че се е обогатила и е... жива!!! Бих се представил, но от съображения за сигурност следващия път ще се обадя чрез офиса на гражданска защита! Таланта няма възраст!!!
-
Хах, Петя... стихът е посветен на едно такова начало И е провокиран от негов л'бим стих
"Но, чуйте, всеки е убивал
любимата жена —
един с отровно нежен поглед,
друг с думичка една,
страхливецът с целувка кротка,
а смелият — с кама."
А моят стих е просто... призиви и предупреждение...че стихиите сме отровни... и не водим до нищо добро
-
Editor's choice
Душа 🇧🇬
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Апостоле! 🇧🇬
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Жените на България 🇧🇬
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Стаи за... отдих 🇧🇬
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Разплитане на тишините 🇧🇬
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
