TeMiDa (Преследваща северния вятър)
71 1260
23.01.2010 г., 13:13 ч.  

В мен се давят всичките луни по съмване 

  Поезия » Друга
1291 0 14

Доубий ме, моля те, ела с кама.
В мен се давят всичките луни по съмване.
Не забравяй, че душата е една.
И е твърде малък шансът за пребъдване.



© Преследваща северния вятър Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Тем, Браво! С Барона...!Сърдечни поздрави!!!
  • Привет, На своята стихия вечно вернА !!!
  • Стихийно стихотворение! Чувствам се като след природно бедствие, а душата ми клетата се радва, че се е обогатила и е... жива!!! Бих се представил, но от съображения за сигурност следващия път ще се обадя чрез офиса на гражданска защита! Таланта няма възраст!!!
  • Хах, Петя... стихът е посветен на едно такова начало И е провокиран от негов л'бим стих
    "Но, чуйте, всеки е убивал
    любимата жена —
    един с отровно нежен поглед,
    друг с думичка една,
    страхливецът с целувка кротка,
    а смелият — с кама."

    А моят стих е просто... призиви и предупреждение...че стихиите сме отровни... и не водим до нищо добро
  • Хареса ми!
  • Може ли камата да раздели женските начала и оплодяващата им сила, те са неделимо свързани? Докога ще носят очите ти безстрастност и небитийност, нима така се забравят чувствата? Стихийността понякога е отровна...
  • браво
  • Просто-Благодаря!
  • фантази...страхотно !
  • Не знам какво да кажа...
  • Страхотен стих, Темида!
    Привет!
  • поздрав
  • Много хубаво!
  • Вятърко, отде довея тази песен, която разширява зениците и утолява душата...Поздрави!
Предложения
: ??:??