23.01.2010 г., 13:13 2013-12-26T11:03:24+02:00

В мен се давят всичките луни по съмване

Поезия » Друга

1.7K 0 14

Доубий ме, моля те, ела с кама.
В мен се давят всичките луни по съмване.
Не забравяй, че душата е една.
И е твърде малък шансът за пребъдване.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

Тем, Браво! С Барона...!Сърдечни поздрави!!!

2010-02-12T15:00:42+02:00
ananel (Нелиса)

Привет, На своята стихия вечно вернА !!!

2010-02-11T19:27:24+02:00
B-Borisov-Samokova (Борис Борисов)

Стихийно стихотворение! Чувствам се като след природно бедствие, а душата ми клетата се радва, че се е обогатила и е... жива!!! Бих се представил, но от съображения за сигурност следващия път ще се обадя чрез офиса на гражданска защита! Таланта няма възраст!!!

2010-02-03T15:07:25+02:00
TeMiDa (Преследваща северния вятър)

Хах, Петя... стихът е посветен на едно такова начало И е провокиран от негов л'бим стих
"Но, чуйте, всеки е убивал
любимата жена —
един с отровно нежен поглед,
друг с думичка една,
страхливецът с целувка кротка,
а смелият — с кама."

А моят стих е просто... призиви и предупреждение...че стихиите сме отровни... и не водим до нищо добро

2010-02-01T13:27:10+02:00
Ready_4_whatever (Филип Филипов)

Хареса ми!

2010-02-01T12:51:31+02:00