17 nov 2009, 13:35

В мен загледа се Луната

  Poesía
1.3K 0 14

Загледа се във мен Луната

и ме посочи с поглед.

Потръпна под нозете ми Земята

и пропаст дълбока под мен се разтвори.

 

А Вятърът със стон изви

свирепа, тъжна песен.

Морето се надигна и бучи.

Птица изкрещя. Вълна плесна.

 

Мълнии, гнетени допреди,

заиждаха, а въздухът трепереше - Предвестник,

че никоя стихия няма днес да спи,

а светът за мен ще бъде тесен!

 

*   *   *

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лора Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...