Загледа се във мен Луната
и ме посочи с поглед.
Потръпна под нозете ми Земята
и пропаст дълбока под мен се разтвори.
А Вятърът със стон изви
свирепа, тъжна песен.
Морето се надигна и бучи.
Птица изкрещя. Вълна плесна.
Мълнии, гнетени допреди,
заиждаха, а въздухът трепереше - Предвестник,
че никоя стихия няма днес да спи,
а светът за мен ще бъде тесен!
* * *
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
