Загледа се във мен Луната
и ме посочи с поглед.
Потръпна под нозете ми Земята
и пропаст дълбока под мен се разтвори.
А Вятърът със стон изви
свирепа, тъжна песен.
Морето се надигна и бучи.
Птица изкрещя. Вълна плесна.
Мълнии, гнетени допреди,
заиждаха, а въздухът трепереше - Предвестник,
че никоя стихия няма днес да спи,
а светът за мен ще бъде тесен!
* * *
© Лора All rights reserved.
Благодаря на всички, които споделяте част от времето си с мен.