Nov 17, 2009, 1:35 PM
В мен загледа се Луната
Загледа се във мен Луната
и ме посочи с поглед.
Потръпна под нозете ми Земята
и пропаст дълбока под мен се разтвори.
А Вятърът със стон изви
свирепа, тъжна песен.
Морето се надигна и бучи.
Птица изкрещя. Вълна плесна.
Мълнии, гнетени допреди,
заиждаха, а въздухът трепереше - Предвестник,
че никоя стихия няма днес да спи,
а светът за мен ще бъде тесен!
* * *
© Лора All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
разлюляваш и небето, и земята...
прекрасна поетична стихия си ти.
харесвам стиховете ти, Лора. -
Хареса ми..Иво
-
Интересно...
Поздрави!!! -
Браво!
-
!!! -
А Вятърът със стон изви
свирепа, тъжна песен.
Морето се надигна и бучи.
Птица изкрещя. Вълна плесна.
Тук нещо не ми се връзват времената, но може и аз да греша
Продължавай да пишешш! -
!
-
Точка. Точка.
Благодаря, че пак мина и пак ми се "скара"!
-
Брей, ненаиграло се! Дръж се, земьо!Поздрави! Точка.
-
Котел, плуваме заедно понякога.
Веси, дано днес денят да бъде слънчев
Виктор, като дете много обичах картините на Айвазовски.
Златомира, благодаря, че намина. -
Сякаш се нарисувала картина в стил Айвазовски.
Много силно! -
Хубав стих, Лора!
-
Ех,това море...страхотно е и днес...Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Благодаря на всички, които споделяте част от времето си с мен.