4 sept 2022, 10:48

В метрото 

  Poesía » Civil
263 0 6
Забили поглед в мобифона
в доволно пълния вагон,
и във ухото с микрофона
си слушат песни в полутон.
Витае гробна тишина
и празен поглед се не вей.
А всеки вик от същината
се носи, като стиховей.
И аз пътувам във посока
към моя свикнал вече дом.
Със мисъл- някак си висока,
за този бълграски синдром. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??