Sep 4, 2022, 10:48 AM
В метрото
Забили поглед в мобифона
в доволно пълния вагон,
и във ухото с микрофона
си слушат песни в полутон.
Витае гробна тишина
и празен поглед се не вей.
А всеки вик от същината
се носи, като стиховей.
И аз пътувам във посока
към моя свикнал вече дом.
Със мисъл- някак си висока,
за този бълграски синдром.
Че си залитаме в посоки
на всички четири страни
и без конкретните насоки
затуй и всичко ни вони...
© Никола Апостолов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Много точно написано, така е и още по лошо ще става!
-
Да, асоциални станахме. А човекът е социално животно и се усеща, че обществото боледува.
-
Колко си прави, за жалост.
-
Само в метрото?
Поздрави!
Успех! -
Факт! Все повече зависим от технологиите.
Поздравления!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
се отчуждава вече от всичко и се затваря в себе си.Перспективата...?!