3 jun 2008, 10:00

В мигове на откровения

907 0 15
В мигове на откровения
ми нашепваш нежно:
"Ще те обичам
докато дишам."
Това са думи
сладки като нар.
Ти си моят
божествен дар.
Орлица в полет
в пролетно небе,
понесла на крилете си
влюбеното ми сърце.
Затова сега за теб,
от слънцето родената,
таз истина признавам.
Ще те обичам
до края на Вселената,
защото съм вечността,
ядрото на квазара,
духът на радостта,
шестицата на зара.
Любов вечна
в душите ни грее.
Всяка дума и съдба
тя ще надживее.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васил Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...