3 jun 2008, 10:00

В мигове на откровения

911 0 15
В мигове на откровения
ми нашепваш нежно:
"Ще те обичам
докато дишам."
Това са думи
сладки като нар.
Ти си моят
божествен дар.
Орлица в полет
в пролетно небе,
понесла на крилете си
влюбеното ми сърце.
Затова сега за теб,
от слънцето родената,
таз истина признавам.
Ще те обичам
до края на Вселената,
защото съм вечността,
ядрото на квазара,
духът на радостта,
шестицата на зара.
Любов вечна
в душите ни грее.
Всяка дума и съдба
тя ще надживее.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васил Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...