3 июн. 2008 г., 10:00

В мигове на откровения 

  Поэзия » Любовная
761 0 15
В мигове на откровения
ми нашепваш нежно:
"Ще те обичам
докато дишам."
Това са думи
сладки като нар.
Ти си моят
божествен дар.
Орлица в полет
в пролетно небе,
понесла на крилете си
влюбеното ми сърце.
Затова сега за теб,
от слънцето родената,
таз истина признавам.
Ще те обичам
до края на Вселената,
защото съм вечността,
ядрото на квазара,
духът на радостта,
шестицата на зара.
Любов вечна
в душите ни грее.
Всяка дума и съдба
тя ще надживее.

© Васил Георгиев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??