3.06.2008 г., 10:00 ч.

В мигове на откровения 

  Поезия » Любовна
764 0 15
В мигове на откровения
ми нашепваш нежно:
"Ще те обичам
докато дишам."
Това са думи
сладки като нар.
Ти си моят
божествен дар.
Орлица в полет
в пролетно небе,
понесла на крилете си
влюбеното ми сърце.
Затова сега за теб,
от слънцето родената,
таз истина признавам.
Ще те обичам
до края на Вселената,
защото съм вечността,
ядрото на квазара,
духът на радостта,
шестицата на зара.
Любов вечна
в душите ни грее.
Всяка дума и съдба
тя ще надживее.

© Васил Георгиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??