15 dic 2009, 13:18

В мислите ти... (Посветено)

1.3K 1 3

В мислите ти...

 

Тихо е навън, ръми...

а аз промъквам се потайно

в мислите и тази нощ омайна,

докато лягаш... пак до Нея.

 

До Нея си, но безпощадно сам...

Обръщаш гръб, отново замечтан

и си представяш, че съм там... за миг.

В ума ти, правейки любов, е моят лик.

 

Възпираш се името ми да извикаш.

Отказваш да се бориш, да ме обичаш,

но всичко в теб неистово крещи,

че безсмислено отричаш!

 

Целуваш я, а си спомняш невинния ми смях

и устните ми - как жадно вкусвал си от тях.

Уханието ми нежно не искаш да забравиш

и ласките ми в миналите вещи да оставиш.

 

Затвориш ли за миг бадемовите си очи,

отново голото ми тяло до твоето лежи

и се вплитат нажежено в танц, облян в сълзи...

Косите отмалели галят рамото ти нежно...

 

с поглед рисуваш по кожата небрежно

и усещаш, че летиш...

Иска ти се времето... за час поне да спре

и допира ми да опазиш в ледените си ръце.

 

И в съня ти съм... така прекрасен...

аз съм твое дяволско желание,

като от хипноза... пристрастен...

В сърцето ти оставих аз послание...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вес Жи Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...