15.12.2009 г., 13:18

В мислите ти... (Посветено)

1.3K 1 3

В мислите ти...

 

Тихо е навън, ръми...

а аз промъквам се потайно

в мислите и тази нощ омайна,

докато лягаш... пак до Нея.

 

До Нея си, но безпощадно сам...

Обръщаш гръб, отново замечтан

и си представяш, че съм там... за миг.

В ума ти, правейки любов, е моят лик.

 

Възпираш се името ми да извикаш.

Отказваш да се бориш, да ме обичаш,

но всичко в теб неистово крещи,

че безсмислено отричаш!

 

Целуваш я, а си спомняш невинния ми смях

и устните ми - как жадно вкусвал си от тях.

Уханието ми нежно не искаш да забравиш

и ласките ми в миналите вещи да оставиш.

 

Затвориш ли за миг бадемовите си очи,

отново голото ми тяло до твоето лежи

и се вплитат нажежено в танц, облян в сълзи...

Косите отмалели галят рамото ти нежно...

 

с поглед рисуваш по кожата небрежно

и усещаш, че летиш...

Иска ти се времето... за час поне да спре

и допира ми да опазиш в ледените си ръце.

 

И в съня ти съм... така прекрасен...

аз съм твое дяволско желание,

като от хипноза... пристрастен...

В сърцето ти оставих аз послание...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вес Жи Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...