23 abr 2010, 22:37

В мое удобство

  Poesía
1.2K 0 15

                                           Намирам се –

В емоция да срещам себе си във огледалото,

а не магнит за твоето въображение... любов.

                                          Прибирам се –

По своя мисъл топла във нощта, под одеялото,

наместо зъзнеща в несподелен, излъган зов.

 

 

                                          Откривам се –

Във сутрешната ласка на безгрижно слънце,

която пие образа ти изпод моите клепачи.

                                           Прикривам се –

От на съмнението пъкленото, тежко зрънце,

в ливада от зелено светещи мечти-небостъргачи.

 

 

                                           Припомням се –

В усмивка, подарена на случайно светещ повод,

а не във смях и щастие със щампа “резерве”.

                                           Напомням си –

Коя съм! И това е безапелационният ми довод

да спра да се усещам като сепаре.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Люсил Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Незабравимо!
    Неповторимо!
    Възхитителноооооооооооооооооооооооооооо!!!

    И благодаря за коментара и харесването на определени мои мисли в един мой стих!!!
  • Пепи, Благодаря! Поздрави и за теб!
    Бодливо сепаре... кому ли е удобно, ха, ха, ха, не бях се замисляла, Лео!
    Силвия, поздрав и благодарност!
    Добър ден, Борис! Не те видях... Щяхме да поздравим утрото!
  • Поздрав Люсил!
  • Ей, Трънчо, да кажеш на кака ти да те изключва, че следващия път ще и пожелая- "Добро утро"
  • Много харесах стиха ти Люсил,
    но ме развесели (без кавички)
    и отговора ти към всички,
    толкова точен, подробен и мил...
    Поздрави и от мен...бъди!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....