23.04.2010 г., 22:37

В мое удобство

1.2K 0 15

                                           Намирам се –

В емоция да срещам себе си във огледалото,

а не магнит за твоето въображение... любов.

                                          Прибирам се –

По своя мисъл топла във нощта, под одеялото,

наместо зъзнеща в несподелен, излъган зов.

 

 

                                          Откривам се –

Във сутрешната ласка на безгрижно слънце,

която пие образа ти изпод моите клепачи.

                                           Прикривам се –

От на съмнението пъкленото, тежко зрънце,

в ливада от зелено светещи мечти-небостъргачи.

 

 

                                           Припомням се –

В усмивка, подарена на случайно светещ повод,

а не във смях и щастие със щампа “резерве”.

                                           Напомням си –

Коя съм! И това е безапелационният ми довод

да спра да се усещам като сепаре.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Люсил Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Незабравимо!
    Неповторимо!
    Възхитителноооооооооооооооооооооооооооо!!!

    И благодаря за коментара и харесването на определени мои мисли в един мой стих!!!
  • Пепи, Благодаря! Поздрави и за теб!
    Бодливо сепаре... кому ли е удобно, ха, ха, ха, не бях се замисляла, Лео!
    Силвия, поздрав и благодарност!
    Добър ден, Борис! Не те видях... Щяхме да поздравим утрото!
  • Поздрав Люсил!
  • Ей, Трънчо, да кажеш на кака ти да те изключва, че следващия път ще и пожелая- "Добро утро"
  • Много харесах стиха ти Люсил,
    но ме развесели (без кавички)
    и отговора ти към всички,
    толкова точен, подробен и мил...
    Поздрави и от мен...бъди!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...