В мое удобство
Намирам се –
В емоция да срещам себе си във огледалото,
а не магнит за твоето въображение... любов.
Прибирам се –
По своя мисъл топла във нощта, под одеялото,
наместо зъзнеща в несподелен, излъган зов.
Откривам се –
Във сутрешната ласка на безгрижно слънце,
която пие образа ти изпод моите клепачи.
Прикривам се –
От на съмнението пъкленото, тежко зрънце,
в ливада от зелено светещи мечти-небостъргачи.
Припомням се –
В усмивка, подарена на случайно светещ повод,
а не във смях и щастие със щампа “резерве”.
Напомням си –
Коя съм! И това е безапелационният ми довод
да спра да се усещам като сепаре.
© Люсил All rights reserved.
