7 abr 2009, 11:48

В монитора

827 0 12

Пореден пиксел в тебе си отива,
белее се, ще кажеш не е бил,
а паметта ти бързо го изтрива,
за да не помниш кой го е убил.

Компютрите не могат да тъгуват,
така сме чули, но и тях боли,
а хората се правят, че не чуват
командата им „Моля ти се, спри!"

И псувани, обиждани от всички,
те виждат в нас кошмарен господар,
научен да погубва данни с лични
и да приема странното за спам.

Но те не сътворяват никой вирус,
не водят битки от лъжлив морал
и трудят се и с Уиндоус, и със Линукс,
за да е нетът кралството на "Знам!"

Пореден пиксел в тебе си отива,
отново носиш цветни очила,
без да прозреш компютърната сила
и че във нея е редът в света.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселин Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...