vesselin (Веселин Веселинов)
92 295
7 abr 2009, 11:48

В монитора 

  Poesía » Filosófica
654 0 12

Пореден пиксел в тебе си отива,
белее се, ще кажеш не е бил,
а паметта ти бързо го изтрива,
за да не помниш кой го е убил.

Компютрите не могат да тъгуват,
така сме чули, но и тях боли,
а хората се правят, че не чуват
командата им „Моля ти се, спри!"

И псувани, обиждани от всички,
те виждат в нас кошмарен господар,
научен да погубва данни с лични
и да приема странното за спам.

Но те не сътворяват никой вирус,
не водят битки от лъжлив морал
и трудят се и с Уиндоус, и със Линукс,
за да е нетът кралството на "Знам!"

Пореден пиксел в тебе си отива,
отново носиш цветни очила,
без да прозреш компютърната сила
и че във нея е редът в света.

© Веселин Веселинов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??