vesselin (Веселин Веселинов)
92 295
7.04.2009 г., 11:48 ч.

В монитора 

  Поезия » Философска
653 0 12

Пореден пиксел в тебе си отива,
белее се, ще кажеш не е бил,
а паметта ти бързо го изтрива,
за да не помниш кой го е убил.

Компютрите не могат да тъгуват,
така сме чули, но и тях боли,
а хората се правят, че не чуват
командата им „Моля ти се, спри!"

И псувани, обиждани от всички,
те виждат в нас кошмарен господар,
научен да погубва данни с лични
и да приема странното за спам.

Но те не сътворяват никой вирус,
не водят битки от лъжлив морал
и трудят се и с Уиндоус, и със Линукс,
за да е нетът кралството на "Знам!"

Пореден пиксел в тебе си отива,
отново носиш цветни очила,
без да прозреш компютърната сила
и че във нея е редът в света.

© Веселин Веселинов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??