В монитора
Пореден пиксел в тебе си отива,
белее се, ще кажеш не е бил,
а паметта ти бързо го изтрива,
за да не помниш кой го е убил.
Компютрите не могат да тъгуват,
така сме чули, но и тях боли,
а хората се правят, че не чуват
командата им „Моля ти се, спри!"
И псувани, обиждани от всички,
те виждат в нас кошмарен господар,
научен да погубва данни с лични
и да приема странното за спам.
Но те не сътворяват никой вирус,
не водят битки от лъжлив морал
и трудят се и с Уиндоус, и със Линукс,
за да е нетът кралството на "Знам!"
Пореден пиксел в тебе си отива,
отново носиш цветни очила,
без да прозреш компютърната сила
и че във нея е редът в света.
© Веселин Веселинов All rights reserved.
