В моя призрак се превърна, в моя студ и празнина,
в моя сянка, в моя мисъл, в най търсена от мен жена.
В моя лудост, в моя дума, във една несбъдната мечта,
в моя трепет, в моя усет, във звездите ярки през нощта.
В моя призрак се превърна, в моя стих и тишина,
а колко искам да те върна пак до мене под дъжда
И пак до мене да заспиваш, да ме будиш призори,
да усещам погледа ти в мене от твойте черни искрени очи.
В моя призрак се превърна, в моя ангел, в моя самота,
в мое минало и настояще, в моя рана и сълза,
в моя дреха се превърна, ти ограби ми ума,
как искам да те мразя, а не мога, аз искам с тебе да умра!!!
© Васил Todos los derechos reservados