В моя призрак се превърна, в моя студ и празнина,

в моя сянка, в моя мисъл, в най търсена от мен жена.

В моя лудост, в моя дума, във една несбъдната мечта,

в моя трепет, в моя усет, във звездите ярки през нощта.

В моя призрак се превърна, в моя стих и тишина,

а колко искам да те върна пак до мене под дъжда

И пак до мене да заспиваш, да ме будиш призори,

да усещам погледа ти в мене от твойте черни искрени очи.

В моя призрак се превърна, в моя ангел, в моя самота,

в мое минало и настояще, в моя рана и сълза,

в моя дреха се превърна, ти ограби ми ума,

как искам да те мразя, а не мога, аз искам с тебе да умра!!!