10 ene 2008, 11:56

в моята дълбочина...

  Poesía
1.2K 0 1
 

Να ξεφύγω

( To escape )

 

Съжалявам, мое слънце,

че през светъл ден пресъхна в мен,

таен извор на скрити слова.

Да преборя, не успявам,

нито друг, нито собствената си тъгa.

 

Тръгвай, мой Ангеле, с покоя,

дните илюзорно са ми ценни,

всички заличени са в пороя,

само не и моите мисли тленни.

 

В тъмни нощи моят пламък грее,

 мойта сила е предвестник клет,

този  вятър дълго тук ще вее,

ще пречупи всяка орис, всеки плет.

 

Трябваше ли този вечен зов

в облаците и в реките аз да разпилея,

защото, търсейки скритата любов,

забравих за всеки друг смисъл да живея.

 

Бедна, болна, Слънце мое,

знам как и през сълзи да се смея.

Загубих и намерих всичко свое -

 за да обичам, трябва първо да живея.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ТонИ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...