Jan 10, 2008, 11:56 AM

в моята дълбочина...

  Poetry
1.2K 0 1
 

Να ξεφύγω

( To escape )

 

Съжалявам, мое слънце,

че през светъл ден пресъхна в мен,

таен извор на скрити слова.

Да преборя, не успявам,

нито друг, нито собствената си тъгa.

 

Тръгвай, мой Ангеле, с покоя,

дните илюзорно са ми ценни,

всички заличени са в пороя,

само не и моите мисли тленни.

 

В тъмни нощи моят пламък грее,

 мойта сила е предвестник клет,

този  вятър дълго тук ще вее,

ще пречупи всяка орис, всеки плет.

 

Трябваше ли този вечен зов

в облаците и в реките аз да разпилея,

защото, търсейки скритата любов,

забравих за всеки друг смисъл да живея.

 

Бедна, болна, Слънце мое,

знам как и през сълзи да се смея.

Загубих и намерих всичко свое -

 за да обичам, трябва първо да живея.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ТонИ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...