27 ago 2005, 22:51

В мрак

  Poesía
1K 0 1
Бавно, покрай мен пълзят
сенки непонятни.
Сиви мрежи сплитат
паяци огромни
и черни птици злобни
лудо пляскат с криле.
С песните прокобни
чезнат в облачно небе.
Видения ужасни,
със сатанински смях
в нощите безлунни
сковават ме от страх.

Без плът, потънала
в бездната на мрака
постоянно да вися
между живота и смъртта...

незнаейки къде съм.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галя Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Вера, малко е зловещо, но за съжаление, понякога имам и такива усещания.

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....