В мрак
сенки непонятни.
Сиви мрежи сплитат
паяци огромни
и черни птици злобни
лудо пляскат с криле.
С песните прокобни
чезнат в облачно небе.
Видения ужасни,
със сатанински смях
в нощите безлунни
сковават ме от страх.
Без плът, потънала
в бездната на мрака
постоянно да вися
между живота и смъртта...
незнаейки къде съм.
© Галя Николова All rights reserved.
