27.08.2005 г., 22:51

В мрак

1K 0 1
Бавно, покрай мен пълзят
сенки непонятни.
Сиви мрежи сплитат
паяци огромни
и черни птици злобни
лудо пляскат с криле.
С песните прокобни
чезнат в облачно небе.
Видения ужасни,
със сатанински смях
в нощите безлунни
сковават ме от страх.

Без плът, потънала
в бездната на мрака
постоянно да вися
между живота и смъртта...

незнаейки къде съм.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галя Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Вера, малко е зловещо, но за съжаление, понякога имам и такива усещания.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...