8 jun 2010, 6:57

В мрак и студ... 

  Poesía » De amor
1141 0 2

В мрак и студ е обгърната душата,

от любовта е тя прокълната.
Чувства тъй силни, погребани дълбоко,
разяждат ме отвътре жестоко.

 

Тъгата, спътник вечен,

кога ли ще спре своя полъх леден?

Болката в океан от сълзи се влива,

болка, за която никой не подозира.

 

В мрак и студ е обгърната душата,

плаче, страда тя, горката.

Не спира глупачката в любовта да вярва,

на частица от сърцето ти да се надява.

 

Кажи, надежда, какво да сторя,

как болката и тъгата да преборя?

Как страданието в стена да зазидам,

в стена бетонна, докато съм жива...

© Габриела Христова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??