В мрак и студ...
В мрак и студ е обгърната душата,
от любовта е тя прокълната.
Чувства тъй силни, погребани дълбоко,
разяждат ме отвътре жестоко.
Тъгата, спътник вечен,
кога ли ще спре своя полъх леден?
Болката в океан от сълзи се влива,
болка, за която никой не подозира.
В мрак и студ е обгърната душата,
плаче, страда тя, горката.
Не спира глупачката в любовта да вярва,
на частица от сърцето ти да се надява.
Кажи, надежда, какво да сторя,
как болката и тъгата да преборя?
Как страданието в стена да зазидам,
в стена бетонна, докато съм жива...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Габриела Христова Все права защищены
