В мрак и студ...

8 июн. 2010 г., 06:57

Поэзия » Любовная

1171 0 2

В мрак и студ е обгърната душата,

от любовта е тя прокълната.
Чувства тъй силни, погребани дълбоко,
разяждат ме отвътре жестоко.

Тъгата, спътник вечен,

кога ли ще спре своя полъх леден?

Болката в океан от сълзи се влива,

болка, за която никой не подозира.

В мрак и студ е обгърната душата,

плаче, страда тя, горката.

Не спира глупачката в любовта да вярва,

на частица от сърцето ти да се надява.

Кажи, надежда, какво да сторя,

как болката и тъгата да преборя?

Как страданието в стена да зазидам,

в стена бетонна, докато съм жива...