22 abr 2009, 11:51

В мътното утро

1.3K 0 0

В мътното утро на неизживените спомени,
където съм само аз и аз съм само миг,
миг от вечността, една малка прашинка,
където съм всичко и никой, където тебе те няма...

 

Там ти още си с нея, а тя спи в чужди легла -
там никога няма да те имам -
там... в реалността, изтъкана
от програмирани импулси и усмивки.

 

В мътното утро, във вялата вечер -
там още те търся, задъхана, отровена
от всичко, на което станах свидетел,
от предателствата и лицемерието.

 

Там - в тъмнината на затворени очи,
там ще остана с надеждата, че ще те намеря,
че ще затвориш очи заедно с мене,
за да създадем един по-добър живот.

 

                                                                22.04.'09.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...