В мътното утро на неизживените спомени,
където съм само аз и аз съм само миг,
миг от вечността, една малка прашинка,
където съм всичко и никой, където тебе те няма...

Там ти още си с нея, а тя спи в чужди легла -
там никога няма да те имам -
там... в реалността, изтъкана
от програмирани импулси и усмивки.

В мътното утро, във вялата вечер -
там още те търся, задъхана, отровена
от всичко, на което станах свидетел,
от предателствата и лицемерието.

Там - в тъмнината на затворени очи,
там ще остана с надеждата, че ще те намеря,
че ще затвориш очи заедно с мене,
за да създадем един по-добър живот.

                                                                22.04.'09.